Ir al contenido

Yordan Andreev

De Wikipedia, la enciclopedia libre
Yordan Andreev
Información personal
Nacimiento 12 de abril de 1939 Ver y modificar los datos en Wikidata
Dobrich (Reino de Rumania) Ver y modificar los datos en Wikidata
Fallecimiento 22 de febrero de 2008 Ver y modificar los datos en Wikidata (68 años)
Veliko Tarnovo (Bulgaria) Ver y modificar los datos en Wikidata
Nacionalidad Búlgara
Educación
Educado en Universidad de Sofía (Historia; hasta 1964) Ver y modificar los datos en Wikidata
Información profesional
Ocupación Historiador y profesor universitario Ver y modificar los datos en Wikidata
[editar datos en Wikidata]

Yordan Kirov Andreev (en búlgaro: Йордан Киров Андреев; Dobrich, Bulgaria; 12 de abril de 1939-Veliko Tarnovo, Bulgaria; 22 de febrero de 2008) fue un profesor, historiador y medievalista búlgaro.[1]​

Biografía

[editar]

Andreev nació el 12 de abril de 1939 en Dobrich, ciudad perteneciente en ese entonces a Rumania. En 1964 se licenció en Historia en la Universidad de Sofía. De 1966 a 1979 fue profesor asistente a tiempo completo de historia medieval búlgara en la Universidad de Veliko Tarnovo. En 1973 defendió su tesis doctoral y devinó en candidato de ciencias históricas. En 1987 defendió su tesis doctoral sobre "Bulgariia prez vtorata chetvurt na XIV v", con la que se doctoró en ciencias históricas. Ha sido profesor asociado desde 1979 y profesor desde 1990. Ha sido director del Departamento de Historia Medieval de Bulgaria desde 1980. En 1987-1991 fue vicedecano de la Facultad de Historia de la Universidad de Veliko Tarnovo.[1]​[2]​ Murió el 22 de febrero de 2008 en Veliko Tarnovo.[3]​

Obras

[editar]
  • Няколко въпроса около θρξπτός άνθρωηος в Първата българска държава ″ − ВПИ „Братя Кирил и Методий“, т. ІV, кн. 2, 1968/1969 г. (en búlgaro)
  • Идеята за обществено примирение в средновековна България. – ТрВТУКМ, т. 8. 1971, N.º 2, 19 – 62 (en búlgaro)
  • Държава и църква в средновековна България. ТрВТУКМ, 1973, N.º 2, 371 – 395 (en búlgaro)
  • Титулът „багрянороден“ на българските престолонаслед­ници през Втората българска държава. – В: Славистични проучвания, 1974, 305 – 312 (en búlgaro)
  • Идеята за приемствеността на българската държава през Средновековието (XI-XIV в.). – ТрВТУКМ, т. 12.1976, N.º 3,17 – 37 (en búlgaro)
  • Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIV в. – ИП, 1978, N.º 4, 59 – 74 (en búlgaro)
  • Някои хроно­логически бележки за царуването на Иван Асен II. – ТрВТУ, т. 15, 1979, 7 – 67 (en búlgaro)
  • Селската война в България начело с Ивайло – изследване и проблеми. – В: 1300 години България. 1980, 88 – 115 (en búlgaro)
  • Изследвания по българска история, (съветник) 1982, 283 с. (en búlgaro)
  • Цар Иван Асен IV (преди 1331 – 1350 г.). – ТрВТУ, т. 21, 1984, N.º 3, 41 – 90339. Семинариум по средновековна България. 2 изд. 1885, 173 с. (en búlgaro)
  • Третият поход на император Исак II Ангел през 1190 г. – ВИС, 1985, N.º 5, 26 – 41 (en búlgaro)
  • Асимилаторската политика на османските завоеватели в Лудогорието. – В: Сб. материали за миналото на Разградския край. Т. 1. 1985, 3 – 118 (en búlgaro)
  • Иван Александър и неговите синове от после­дната миниатюра на Манасиевата хроника. – Et. Bal., 1985, 39 – 47 (en búlgaro)
  • Търново – държавен и църковен център на България през XII-XIV в. – В: История на В.Търново. Т. 1. 1986, 69 – 81 (en búlgaro)
  • Българските ханове и царе VII-XIV в. Исторически хронол. справочник. 1988, 216 с. (en búlgaro)
  • Всекидневието на българите през XII-XIV в. 1992, 226 с. (en búlgaro)
  • Асимилаторската политика на османските завоеватели във Великотърновския край. (съветник) 1987, 155 с. (en búlgaro)
  • Царствуващият град Търнов. (съветник) 1985, 255 с. (en búlgaro)
  • България през втората четвърт на XIV в. (Цар Иван Асен IV, синът на цар Ив. Алек­сандър). (Автореферат) 1987, 27 с. (en búlgaro)
  • Една неизвестна влашка принцеса в двора на цар Ив. Александър. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Т. 6. България през Средновековието. 1987, 638 – 650 (en búlgaro)
  • Смъртта на цар Иван Шишман според историчес­ките извори и народната традиция. – Et. Bal., 1987, N.º 4, 56 – 72 (en búlgaro)
  • Две бележки около личността на цар Иван Срацимир. – ГСУ-НЦИвД, т. 1. 1990, 115 – 121 (en búlgaro)
  • Ранни турски нашествия в българските земи и смъртта на цар Иван Асен IV. – ТрВТУ, т. 25, N.º 3, 1992, 7 – 75 (en búlgaro)
  • България през втората четвърт на XIV в. Цар Иван Асен IV – синът на Ив. Александър. 1993, 327 с. (en búlgaro)
  • Още веднъж за т. нар. „хранени хора“ в първобългарските надписи. – В: St. Protobulgarica, в чест на проф. В. Бешевлиев, 1993, 168 – 174 (en búlgaro)
  • Сред­новековна Парория и манастирът на Григорий Синаит. – Епохи, 1993, N.º 2, 18 – 32 (en búlgaro)
  • Кой е бил „багренородният“ цар Михаил от скалния манастир при с. Рояк, Провадийс­ко? – В: Търновска книжовна школа, т. 5. 1994, 441 – 453 (en búlgaro)
  • Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник, (съветник) 1994, 400 с. (en búlgaro)
  • Курс лекции по история на Вто­рото българско царство. 1994, 246 с. (en búlgaro)
  • Парория в средновековната епоха и манастирът на Григорий Синаит. – Увертюри, 1995, N.º 1, 17 – 23 (en búlgaro)
  • Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III. Исторически справочник, (съветник) 1996, 392 с. (2 изд. 2001) (en búlgaro)
  • Исто­рия. Книга за учителя за XI кл. (съветник) 1996, 280 с. (en búlgaro)
  • История на Второто бълг. царство. Лекции. 1996, 240 с. (en búlgaro)
  • Пропадането на българското царство и завладяването на Търново от турците. – ТрВТУ, т. 32, 1996, N.º 3, 11 -26 (en búlgaro)
  • България и световната исто­рия. (състав.) 1998, 270 с. (en búlgaro)
  • Българските ханове и царе VII-XIV в. Историко-хронологичен справочник. 1998, 220 с. (en búlgaro)
  • Великите князе, царете и императорите на Русия, (съветник) 2001, 315 с. (en búlgaro)
  • Личности от Българското средновековие. 2001, 272 с. (en búlgaro)
  • Лятото на 1388 г. и тежкият жребий на цар Иван Шишман. – В: България, българите и техните съседи през вековете. 2001, 208 – 223. (en búlgaro)

Referencias

[editar]
  1. ↑ a b Cholov, Petar (2010). Български историци. Биографично-библиографски справочник. (en búlgaro). Sofía: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. pp. 19-20. ISBN 978-954-322-149-3. 
  2. ↑ Andree, Yordan Kirov, История на България.
  3. ↑ Fallece el profesor Yordan Andreev, dariknews.bg, 22 de febrero de 2008 г.
Obtenido de «https://es.wikipedia.org/w/index.php?title=Yordan_Andreev&oldid=156238235»